Наблюдаваме от първия ред агоничния гърч на „дигиталното средновековие“, в което живеем

Наблюдаваме от първия ред агоничния гърч на „дигиталното средновековие“, в което живеем

Д-р Иван Десимиров завършва НПМГ „Акад. Л. Чакалов“, София, в класа по химия през 1992 г., след което получава своето дентално образование през 1998 г. в Стоматологичния факултет към МУ–София. През 2003 г. придобива специалност „Орална хирургия“ в Катедрата по орална и лицево-челюстна хирургия към същия факултет. Участва в следдипломни програми под ръководството на проф. Халер в Университета в Улм, проф. Манхард в Университета в Мюнхен, д-р  Фрадеани, проф. Дзукели и др. Притежава и опит в денталната индустрия, като ръководи в продължение на седем години денталната дивизия на компанията 3M в България и в няколко балкански страни.

От 1999 г. управлява и работи в частната си практика, фокусирана в сферата на тоталната орална рехабилитация, оралната хирургия и имплантология. Изнася лекции в страната и в чужбина по теми, свързани с фокуса на неговите професионални интереси.

Д-р Десимиров, как карантинните мерки ви повлияха професионално и лично? Практиката ви затворена ли е и откога?

Смятам, че няма човек, който да не е засегнат от мерки като тези, които касаят почти цялата цивилизация, и нашето общество не прави изключение. Това засяга професионалния и личния живот на всички ни. На 13 март, когато обявиха промяната в официалния граждански режим, обсъдихме с колегите и взехме решение да излезем в платен годишен отпуск – в началото за 1 седмица, като за целта се подготвихме документално, така че да можем да го удължим, без да ни се налага да се срещаме физически. По този начин затворихме клиниката, въпреки че решението не бе лесно поради факта, че пациентите все пак се нуждаят от лечение, което би подобрило състоянието им по отношение на функция, естетика и комфорт, и тези нужди създават натиск за завършване на определени случаи в срок. Също присъстват и фактори от социален и финансов характер и така подобно решение със сигурност е с комплексни измерения. В ситуация като тази, без аналог, е важно да може да се мотивират решенията, базирани на адекватна и достоверна информация, която в океана от такава е трудно да се диференцира. За мен като основен и преломен момент послужи личен разговор с близка моя приятелка – анестезиолог във френска болница, която сподели информация от първа ръка за сериозността на ситуацията там, особено за пациенти в определени социални и възрастови групи. Така тази информация от проверен източник промени моята нагласа към ситуацията с оглед на два момента: риска за пациентите, ако някой от екипа се контаминира и е безсимптомен, и риска за родителите ни и за нашите възрастни близки.

Вследствие на това предпочетохме за начало да вземем решение, което в целостта си е хуманно, въпреки че нарушава професионалните, финансовите и  социалните ни модели.

Какъв е планът ви за справяне в тази ситуация? Как ще постъпите с хората от екипа си?

Основният ни план е да запазим гъвкавост, защото ситуацията в България, Европа и света не подлежи на лесна прогноза. Разбира се, запазването на екипа ни е основен приоритет, тъй като е изграждан дълго време с много търпение, усърдие и инвестиции.

Затова ще използваме различните възможности, които законовата рамка позволява, за да запазим екипа за колкото е възможно по-дълго време. Ние не знаем колко време би се наложило да сме в подобно положение или в такова, в което да се налага да приемаме само пациенти по спешност и в режим на безаерозолни процедури. От тежестта на ситуацията в здравно-социален и икономически план ще зависи кога и как ще продължим, на какво ниво и при какви протоколи ще се върнем към нашите професионални задължения. За да може това да се случи, следим развитието на случващото се и инвестираме в допълнителни лични предпазни средства, които ситуацията изисква, защото те не са част от рутинната дентална медицина. Това неминуемо променя финансовия баланс в клиниката, тъй като се налагат немалки инвестиции, за да се предпазят персоналът и пациентът в ситуация с многократно завишен риск от инфектиране с опасен патоген като SARS-CoV-2.

Сега, когато кабинетът ви е затворен за рутинно лечение, правите ли нещо по-различно, когато лекувате вашите (спешни) пациенти?

Първото, което направихме, е да информираме пациентите, че екипът ни е на разположение на мобилните телефони за връзка и консултация през цялото време. Това имаше голям психологически ефект, защото, когато пациентът може да се свърже с доктор, усещането за безпомощност се елиминира. Аз лично веднага се поинтересувах от опита на водещите в сферата специалисти от страните, които са доста по-напред в еволюцията на епидемиологичната ситуация като Китай и най-вече Южна Корея. Те вече пристъпваха към отваряне на денталните практики в посткритичния за тях период. За да се ориентирам какви са промените в процедурите и протоколите, преди въобще в България да има информация и препоръки или разпоредби, използвах лични контакти с колеги в имплантологичните среди в Южна Корея, Италия, Франция и Германия, както и на приятели дентални лекари в САЩ и препоръките на техните отговорни органи. Впоследствие на сайта на БЗС, където се публикуваше информация за законово-нормативните промени, също бе поместен превод на документа на Камарата на денталните лекари и хирурзи на Ломбардия. По-късно се появи и документът, изготвен от Медицинския съвет към МС, който в частта си, касаеща денталната медицина, също предлагаше препоръки. Използвайки цялата тази информация, в клиниката изградихме стратегия и протокол за реакция в случаи на спешност. Насоки за дефиницията гспешност“ заехме от американските препоръки на АDА, а именно – потенциално животозастрашаващи състояния, което в амбулаторната практика са главно опасни инфекции и възпалителни процеси. Към тях добавихме остри травми, засягащи зъбните редици, устни, челюсти, спешност от ендодонтски характер и рядко от функционално естетичен (напр. разлепена фасета, корона и т.н.). В тези случаи се препоръчва по време на телефонното интервю да се преценява пациентът за амбулаторно лечение ли е, или за медикаментозно такова. В италианския протокол се набляга в телефонната анамнеза освен на конкретния дентален проблем също и върху общото състояние и историята на пациента: пътуване до грис­кови дестинации“, прекарани грипоподобни състояния, фарингит, конюнктивит, диария, наличен фебрилитет в момента или в предходните 2–3 седмици, контакт с лица с подобни характеристики.  Ако на един от въпросите отговорът е положителен, посещението се отлага. Ако все пак е наложително да се проведе дентално лечение по спешност, ние се организирахме, така че да има чиста и контаминирана работна зона в клиниката. Управлението на графика се промени в режим, в който пациентите да не се срещат, ако са повече от един, както и екипите. В азиатските протоколи се използваха екстензивно лъчеви източници на дезинфекция и ние използвахме наличните UV, с които разполагахме, като инвестирахме допълнително в нови UVC за дезинфекция на помещенията и повърхностите, на въздуха, както и на предварителна обработка на работното облекло. И така, пациентът при пристигането се настанява в чакалнята и се подлага на повторна анамнеза от разстояние над 2 м. Ако отговорите на рисковите въпроси отново са отрицателни, бива поканен в работното помещение от екипа,  който се е облякъл с лични предпазни средства (ЛПС) в чистата зона. Ако има пациент с доброволно направен тест, резултатът допълнително изяснява картината. Изборът на философия за лични предпазни средства беше базиран на протоколите в Шанхай и Южна Корея, а именно dual layer. И така, върху работния екип се облича гащеризон с качулка от водоне­промокаема материя, маска FFP2/3 или 2 хирургични маски, 2 чифта ръкавици, 2 чифта калцуни – ниски и високи, хирургичен халат върху гащеризона, очила – плътно прилепнали, шлем и боне. Стараем се всичко да е предварително подготвено вследствие снемането на анамнезата, така че да не се налага допълнително да се вади нещо от чекмеджета. Преди да започнем процедура, пациентите изплакват устата с 0.5% разтвор на йод повидон, 1–3% водороден пероксид или други доказано ефективни срещу SARS-CoV-2 агенти като алкохолно базирани разтвори в етерични масла или цетилпиридин хлорид. След приключване на процедурата пациентът се извежда в чакалнята, а екипът ни дезинфекцира ръцете си и сваля горния слой, с който падат и работните ръкавици. Тази част от екипировката, ако е еднократна, се изхвърля след дезинфекция с биологичния отпадък, ако ли не, се поставя в кофа с дезинфектант, преминава и лъчева дезинфекция и се автоклавира; помещението се проветрява, подлага се на дезинфекция с ултравиолетова светлина и последваща стандартна химическа дезинфекция. Чистият долен слой се съблича извън работното помещение и гащеризоните се осветяват за стерилизация и се предават за автоклавиране, ако са за многократно ползване, или се дезинфекцират и изхвърлят в биологичния отпадък, ако са еднократни. Приемът на следващ пациент по този начин е възможен след около час.

Всичко това е доста трудоемко, изисква много повече време и е финансово натоварващо, но според достоверни източници се описва като единствения нискорисков метод за прием на пациент в дентална практика към настоящия момент. В такава динамично променяща се криза е много вероятно в бъдеще да има други препоръки.

В случай че не работите с планови пациенти, имате повече свободно време, което ми е любопитно как използвате?

Аз съм доста дисциплиниран. Режима на живот реших да не променям независимо от факта, че плановите ангажименти с пациенти отпаднаха. Що касае професионалната тема, използвам освободилото се време за оптимизиране на някои процеси в клиниката и адаптиране към новата обстановка, преценка за размера и вида на новите инвестиции с оглед безопасността. За мен е важно да не губя ментална връзка с професията и вече използвах времето за участие в няколко онлайн събития по теми, които ме интересуват. Използвам времето да поработя и по подготовката на свои лекции, а също и по различни уеббазирани инструменти. В личен план – времето за спорт се увеличи, макар и главно вкъщи или на двора. Имам си график за четене на учебници – 2 часа на ден, и книги, които не са свързани с професията, също поне 2 часа. Имам време и за хобитата си, като например да свиря на няколкото китари, които имам. Комуникирам активно с приятели и колеги, за съжаление, във виртуална среда.

Кое е това, което ви дава сила и стабилност? Как съхранявате себе си и здравия си разум в тези мрачни времена?

Аз гледам философски на живота и се стремя винаги да вникна в голямата картина. Стремя се да разглеждам случващото се през призма, през която да оценя ситуацията комплексно, макар че съм убеден в необходимостта на преоценка от дистанцията на времето за това какво всъщност преживява човечеството. Лично аз вярвам в хармонично устроената вселена и знам, че равновесието се поддържа с баланс на експанзивни и контракционни процеси, независимо колко не ни харесва ограничителният характер на последните. Убеден съм, че сме свидетели на нещо, което цивилизацията не е преживявала досега поради информационното покритие на събитията, което също е феномен, който напоследък често наричаме гИНФОДЕМИЯ“. В момента наблюдаваме от първия ред агоничния гърч на гдигиталното средновековие“, в което живеем в последните 10–15 години, а именно – разпада на общество, градено върху океан от информация и информационни технологии, които, колкото и да е парадоксално, поради интелектуалния дефицит не способстват за извличане на субстрата, необходим за креативна еволюция на обществата и създаване на по-добър живот на вида Homo Sapiens, който използва доста шизофренно технологичните си възможности. Вместо да оптимизира живота си в хармония със средата, която и бездруго е ресурсно лимитирана, човекът е насочил вниманието си не към високите полета на хуманизма като откриване на лек за социалнозначими заболявания или решаване на енергийни проблеми. Фокусът е в обработка и гфилтриране“ на гселфита“, за да станат псевдообществено приемливи, но сами по себе си неверни. И това е само епидермален пример за маргинализацията на човешките възможности…

Наистина вярвам, че сега е точният момент за преосмисляне, и колкото и да е тежко на пръв поглед положението, настоящата криза крие в себе си възможност за осъзнаване и промяна към по-добър живот, но само ако човечеството намери необходимата критична маса, сила и мъдрост! Този модел на разсъждение ме крепи и ми дава надежда, че в крайна сметка имаме шанс да излезем по-добри и прогресивни след всичко това.

Ще добавя и факта, че всички виждаме и как планетата си почива от интензивната индустриална и технологична активност на човечеството и ни демонстрира регенеративния си потенциал, давайки ни по-чист въздух, вода и възстановяваща се биосфера. За мен това е обнадеждаващо, че не всичко е унищожено безвъзвратно.

Знаете ли как карантинните мерки са се отразили на националния дентален пазар?

Мога само да предполагам. Разговарях с много колеги, като позициите варираха от пълна паника и гще се отказвам от стоматологията“ до едно, бих казал, неглижиране на ситуацията и силна мотивация за действие, дали поради финансови причини, дали поради липса на информираност за сериозността на ситуацията. В хода на развитието на ограничителните мерки смятам, че на всички ни се отрази драматичният спад и отлив на интерес към зъболечение освен групата пациенти с остри симптоми и разбира се, малък процент недотам адекватно преценили положението хора, готови да се подлагат на елективни дентални процедури.

В комуникацията с представители на нашите доставчици – фирми от бранша, се разкриваха формите на кризата и от тяхна гледна точка. Темата за дефицит, завишени доставни цени и спекула неминуемо присъстваше, както и финансовите акценти и притеснения да доставяш на една потребителска група с нарушени парични потоци, която няма да работи активно поне идните 2 месеца. Тук е моментът да благодаря на тези компании, с които си партнираме, за изключително адекватното и професионално поведение. Вярвам, че няма незасегнати по веригата, и то със знак минус, и пожелавам на всички колеги и участници в бранша, а и на вашата медия да се възстановят по-скоро нормалните взаимоотношения, и то в един по-добър свят. Моето лично мнение е, че недотам реалните клинични и бизнес модели ще са в най-голям риск, докато професионализмът, високата лекарска етика и интелигентните и отговарящи на реалността проекти ще оцелеят по-лесно.

Никой не знае колко дълго ще продължи тази криза. Независимо дали е краткотрайна, или продължителна, смятате ли, че това ще промени бизнеса ви и професията като цяло?

Това е въпрос, на който е рано да се даде окончателен отговор.  Краткосрочно отговорът е налице и рутинната практика е променена по начина, който вече обсъдихме. Може би в рамките на 6–8 месеца ще знаем дали протоколите, които са рутинни, са приложими, в зависимост от развитието на епидемиологичната картина и получаването на отговори на въпроси, свързани с развитието на имунитет, ако има такъв, с безсимптомното носителство на вируса (подобно на HIV и Herpes), с разработките на ваксини, както и с терапевтични методи, които биха превърнали това заболяване в нискорисково. От всичко това ще зависи дългосрочно как ще се променят реалиите в денталната професия и свързаните с нея индустрии. Не може да се изключи вероятността и да се наложи промяната да е сериозна и да касае инфраструктурата на денталните практики (напр. помещения с отрицателно налягане и сложни аспирационни системи и антиаерозoлни щитове). Възможно е също протоколите по прием на пациенти за дентално лечение да се наложи да са различни. В зависимост от размерите и магнитуда на икономическия катаклизъм е трудно да се предвиди как ще бъдат засегнати денталните професионалисти, но при всички случаи смятам, че в България ние ще се върнем към работните си рутини при една много по-ниска база, което да се надяваме, че няма да доведе до тежък финансов колапс в съсловието. Възможно е и всичко да се развие по доста безопасен сценарий и да се срамуваме след година-две от поведението си в един управляван от медиите свят.

Смятате ли, че в условията на подобна криза би било подходящо да разсъждаваме и може би да променим начина, по който живеем живота си, към по-добро. Какви са промените, които искате да видите?

Без  да се  смятам за експерт, от моя гледна точка след разпада на двуполюсния свят човечеството практикуваше един твърде либерален философски, а оттам и социален и икономически модел. Това породи ценностна нагласа, че всичко е позволено по един безотговорен начин.  Държавите, компаниите и индивидите харчеха средства, които не притежаваха, ресурси се експлоатираха безогледно, икономическият ръст и материалният просперитет се превърнаха в самоцел, без идея благата да се ползват за създаване на по-добър живот на човечеството като цяло, което е и смисълът на създаването на проспериращи общества. Информационните технологии, използвани във финансовите среди, доведоха до още по-бързо преразпределяне на благата от бедни към богати и така неравенството породи както напрежение между утвърдени и изгряващи сили, така и упадък на някои традиционни общества, които рухват под тежестта на комерсиализ­ма на свръхпотребителя. И така, това небалансирано и нездравословно разширение породи обстоятелства, които доведоха до коригиращо критично свиване, което ние изживяваме като обществената, икономическата и здравословната криза, свързани с пандемията COVID-19.

Нека си пожелаем да заменим свръхпотребителя със свръхчовека и да влезем в една нова епоха с повече житейска мъдрост, базирана на архетипни и фундаментални за човечеството ценности, в която образованите и хуманните са оценени и технологичният прогрес и материалното благоденствие се ползват справедливо от човешкия вид.

Може всичко това да звучи утопично и като мечта, но сега е време да мечтаем!