Ендодонтска микрохирургия в анатомично предизвикателни зони, използвайки динамична навигация

Подобреното увеличение и визуализация, иновативните инструменти, новите обтурационни материали и включването на меко- и твърдотъканна аугментация превърнаха ендодонтската микрохирургия (ЕМХ) от процедура, прилагаща се само в краен случай, в ключова част от ендодонтската терапия.1,2 Релечението на ендодонтски лекувани зъби крие риск от множество усложнения. Отстраняването на лети щифтове (в зависимост от размера и дължината си те могат да потенцират фрактура)3 , различаването на циментиран фиброщифт от заобикалящия дентин4 , премахването на счупени инструменти5 , прохождането на непроходими канали6 , преодоляването на прагове и още ред причини могат да затруднят почистването на кореново-каналната система, а оттам и излекуването на периапикалната лезия.7,8 Където има индикации, релечението е възможна лечебна опция; ако обаче рисковете са твърде големи, ЕМХ е най-обещаващата алтернатива, много по-надеждна сега, отколкото преди въвеждането на микрохирургичните протоколи.

Премиум съдържание

За да прочетете това съдържание, трябва да сте се абонирали за Dental Tribune България. Влезте във вашия премиум профил или се абонирайте сега!