Бъдещето на нашия бранш зависи от адаптирането на максимален брой практики за работа в условията на COVID-19 епидемия

Бъдещето на нашия бранш зависи от адаптирането на максимален брой практики за работа в условията на COVID-19 епидемия

Д-р Бранимир Кирилов завършва Медицинския университет–София, специалност „Дентална медицина“, през 1998 г. През 2003 г., отново в МУ–София, специализира орална хирургия, а през 2010 г. завършва хуманна медицина. В периода от 1999 г. до 2010 г. е преподавател в Катедрата по орална и лицево-челюстна хирургия в Медицинския университет–София. Професионалният му профил е свързан с имплантология, орална хирургия и Pillar procedure. Изнася доклади и лекции като участник в международни конгреси по дентална имплантология в САЩ и Европа. Автор е на редица статии и публикации в областта на имплантологията и естетичната дентална медицина. Името му се свързва с изграждането, имиджа и развитието на българската школа по дентална имплантология и пластика. Ръководи семинари и консултации в Международния учебен център по дентална имплантология IFZI–България. Член на ICOI. През 2018 г. създава научния високотехнологичен център „Нано Академи“ в Плевен.

Д-р Кирилов, как карантинните мерки ви повлияха професионално и лично? Практиката ви затворена ли е и откога?

Ситуацията, в която живеем в момента, е нещо, с което нашето поколение не се е сблъсквало никога. Практиката ми е затворена от началото на извънредното положение. Първите дни след затварянето отделих време, за да се запозная със ситуацията и да се ориентирам какво се случва. Бях много объркан и се колебаех от гТова е прост грип“ до гТова е много смъртоносна инфекция“.

За първите два дни проверих какво пише в научната литература и се запознах с различни характеристики на болестта. Обработих над 70 научни публикации по темата COVID-19. В рамките на първата седмица след въвеждането на извънредното положение бях провел над 20 часа разговори по телефона с колеги и с епидемиолози, за да имам различни гледни точки по проблема. Това, което разбрах, е, че това е вирус, който не очаквам да изчезне скоро. След като научих повече за болестта, започнах да планирам как да се справим със ситуацията.

И какъв е планът ви? И как ще постъпите с хората от екипа си?

Планът ни за справяне е да се опитаме да запазим всички хора в екипа. Първите стъпки, които предприехме, бяха да направим план за действие при няколко различни сценария:

  • Възстановяване на дейността ни в началото на месец май.
  • Възстановяване на дейността ни в началото на месец юни.
  • Възстановяване на дейността ни в края на месец октомври и преживяване на втори пик.

Това, за което внимаваме изключително много, е да запазим мотивацията на екипа, за да имаме хора, които са лоялни към фирмата. Съвети от сорта на гНамалете разходите“, гЗапазете ключови служители“ и т.н. всеки може да прочете във всякакви публикации, които се появиха. Според мен човек може да вземе по-правилни решения в тази ситуация, ако се запознае с историята на военни конфликти и пандемии, през които е минал светът.

Сега, когато кабинетът ви е затворен за рутинно лечение, правите ли нещо по-различно, когато лекувате вашите (спешни) пациенти?

Първите две седмици от въвеждането на извънредното положение ги отделих, за да спечеля време и да имам малко по-ясна информация за това, което се случва. През това време срещнах и се запознах със стратегията гБългария на две скорости“* за бизнеса и адаптирах тази стратегия към нашата работа.

В момента вече работим със спешни и неотложни пациенти, като сме създали организация, в която служителите, които са от застрашената група – такива с придружаващи заболявания и живеещи с възрастните си родители, работят от дома си. Разделихме пациентите на две групи, като чрез разговор по телефона определяме дали пациентът е от активната група (без придружаващи заболявания и на възраст под 60 г.), или е от застрашена група. Определихме дни за работа с пациенти от застрашената група и дни за работа с пациенти от активната група. Прегледахме и адаптирахме протоколите ни за асептика и антисептика към епидемиологичната обстановка. След продължително проучване в момента инсталираме устройства за стерилизиране на въздуха в клиниката. Спряхме се на два типа – такива, които стерилизират въздуха чрез ултравиолетова светлина и озониране на въздуха на 15%. Тези устройства могат да работят в присъствието на хора. Вторият тип апарати за стерилизация на въздуха, които трябва да работят през нощта, когато няма хора, са тези, които стерилизират въздуха и повърхностите със 100% озониране на въздуха в дадено помещение. Според мен това е най-доброто решение на проблема с аерозола.

Факт е, че липсата на планова дентална работа води до повече свободно време. Как използвате това време?

Прекарвам повече време със семейството си, ежедневно следя какво се случва и адаптирам ситуацията към бизнеса си ден за ден. Отделям време за себе си – наблюдавам се, за да науча повече за това какъв човек съм и как реагирам в ситуация, каквато не съм преживявал. Чета книги, свързани с личностно развитие, и такива, които ми дават информация как работи човешката мисъл в кризисни ситуации.

Кое е това, което ви дава сила и стабилност? Как съхранявате себе си и здравия си разум в тези мрачни времена?

За мен е важно да запълня времето си с нещо, което смятам за смислено в даден момент. Когато успея да формулирам цел пред себе си, мисълта ми е заета с нея.

Знаете ли как карантинните мерки са се отразили на националния дентален пазар?

Със сигурност нашият бранш е много засегнат от тази криза. Не мисля, че някой може да направи реална оценка в каква степен се отразява. Това може да се оцени, след като кризата отмине. Това, което ми направи впечатление, е, че нашият бранш остава незабелязан, което за мен поставя въпрос за имиджа, който има съсловието ни в обществото.

Мисля, че има една дискусия, която е малко закъсняла, а именно за това доколко съществуващите дентални практики отговарят на европейските изисквания за апаратура и устройство. Това е критичен момент за работа в условия на епидемия от вирус, който се предава по въздушно-капков път, и може да задръства системата на здравеопазване.

Бъдещето на нашия бранш зависи в голяма степен от адаптирането и изпълнението на тези изисквания от максимално голям брой колеги. Започването на подобна дискусия максимално рано ще даде възможност на повече практики да се адаптират и да оцелеят.

Никой не знае колко дълго ще продължи тази криза. Независимо дали е краткотрайно, или продължително, смятате ли, че това ще промени бизнеса ви и професията като цяло?

На този етап мисля, че кризата, която преживяваме, ще остави трайни промени в нашия живот и работа. Въпросът е, че, както казах по-рано, в момента взимам решения ден за ден и мнението ми се променя много често, ще ми е интересно да поговорим по тези теми след една година.

С удоволствие! Смятате ли, че в условията на подобна криза би било подходящо да разсъждаваме и може би да променим начина, по който живеем живота си, към по-добро. Какво мислите? Какви са промените, които искате да видите?

Един мой любим автор е Стивън Кови. Това, което си пожелавам, е като общество и като съсловие да заменим етиката на личността с етика на характера. Мисля, че ще бъдем много по-развити личности, ако заложим в себе си ценности като търпение, постоянство, въздържаност, смирение, кураж, справедливост, работливост, непринуденост, скромност и придържане към златното правило гНе прави на другите това, което не искаш да ти правят на теб“.