Жените – лекари по дентална медицина, променящи облика на професията

Жените - лекари по дентална медицина, променящи облика на професията

Историята показва, че в продължение на стотици години на жените им е бил отказван достъп до денталната професия. Постепенно този сценарий се променил и жените се превърнали в неделима част от денталната медицина. Настоящата статия описва прогреса, изумителното присъствие и значимост на жените – лекари по дентална медицина, по целия свят.    

Абстракт

Едва към края на миналия век жените успяват да се еманципират, да се откъснат от отредената им до този момент ограничаваща роля на домакини и майки и да се развият до степен, в която да са равностойни бизнес партньори на мъжете, а понякога дори да ги превъзхождат. Много дълго време преди да настъпи тази промяна, жените, развиващи се в професионален и бизнес план, са били изключителна рядкост. Когато жените за първи път са заявили желанието си да се изявят професионално, са се сблъскали с множество пречки. Преподавателите и водещите фигури в денталните организации са били предоминантно мъже, които всячески са се опитвали да ограничат и изолират жените. Първоначално мъжете са се чувствали обидени и възмутени, понеже са смятали жените за по-нисшестоящи. Отнело е много време, преди жените да успеят да се утвърдят като част от денталната професия. През първите години денталните факултети са приемали само по една или две жени годишно, постепенно тази бройка е нараснала. Едно време жените са се опитвали да се погрижат не само за зъбобола на пациентите, но да облекчат и други техни терзания. Но талантът и отдадеността на жените са останали незаписани в историята на денталната медицина. Амбицията и постиженията на жените са тласнали денталната професия към бъдещото ѝ развитие. Реалността в днешно време е коренно различна. Около половината от студентите по дентална медицина са жени, а от практикуващите процентът им е 25%, докато преди 1970 г. само 3% от зъболекарите са били жени1. За тях е било истинско изпитание да завършат образованието си, да създадат практика и да се утвърдят като уважавани професионалисти. Някои жени са избирали тази професия, понеже други членове на семейството им също са били зъболекари. Постепенно с течение на времето положението на жените в денталния бранш се подобрило. Настоящата статия описва прогреса, изумителното присъствие и значимостта на жените – лекари по дентална медицина, по целия свят.    

Въведение

През последните 50 години жените са извървели криволичещ път. Когато първите жени са били допускани до денталните факултети, те са се сблъсквали с множество обиди и подигравки от страна на мъжете, които са гледали на тях с пренебрежение като второстепенни. В днешно време много медицински, дентални и научни институции в Индия наемат жени и това бавно, но сигурно предефинира традиционните мъжки схващания за ролята на жените. Въпреки изравняването на правата и статуса много жени продължават да се изправят пред многобройни бариери пред професионалното си развитие в определени сфери. Дори в САЩ до 1972 г. само 3% от денталните лекари са били жени1,2, от лекарите – 12%, а от ветеринарите – 5%3.

Историята показва, че в продължение на стотици години на жените им е бил отказван достъп до денталната професия. Един от аргументите за това са недостатъчните физически и ментални възможности и умения на жените. Дори и да получат дентално образование и да станат лекари по дентална медицина, често се е смятало, че тяхната практика трябва да се ограничава само до лечение на жени и деца. Ако жена работела в дентална практика, често на нея се гледало само като на помощен персонал, подчинена, асистент, който трябва да поддържа кабинета подреден.   

Постепенно този сценарий се променил и жените се превърнали в неделима част от денталната медицина. Жените в Китай не били склонни да ги лекуват лекари мъже според принципите на западната медицина. Поради тази тенденция възникнала нуждата от лекари жени. От борда на чуждестранните мисионери към Презвитерианската църква в САЩ изпратили д-р Mary H. Fulton в Китай със задачата да основе първия медицински колеж за жени, което се случило в периода 1854–1927 г.3 Поради нежеланието да се лекуват при зъболекари мъже значителен брой жени се впуснали да следват дентална медицина. И така невъзможното станало възможно. Женските искания били удовлетворени. Това, което доскоро изглеждало като имагинерни въздушни кули, вече било факт. Денталната професия осигурила на жените зъболекари отличен стандарт на живот, като същевременно предлагала възможност за гъвкаво работно време, идеално за майки с деца.    

За да подготвят зъболекарите за обща практика, в периода 1840–1900 г. денталните училища се фокусирали върху основни научни принципи и чисто механични умения3. В продължение на около 100 години жените традиционно избирали само няколко от възможните дентални специалности. Това вече е минало и във всяка дентална специалност има значителен брой дами. Живеем в ера, в която жените категорично са неделима част от денталната медицина.

Дискусия

Ако направим ретроспекция на историята, ще установим, че повече от век след като първата жена завършва дентална медицина, няма особена промяна в статуквото. През 1866 г. в САЩ за първи път жена защитава титлата гмагистър по дентална медицина“3. През следващите 7 години малък брой жени пионери последват примера ѝ. Сто години по-късно до 1970 г. жените лекари по дентална медицина съставлявали незначителна част от денталното съсловие – само 3, 4% от общо 90 801 практикуващи зъболекари. През учебната година 1968–1969 в САЩ само 0.9% от всички дентални студенти първа година са били жени4-6. През учебната 1974–1975 процентът им е нараснал до 11.2%7,8. Това е категорично доказателство, че обществото бавно, но сигурно преодолява стереотипите, свързани с пола и медицинските професии.

В една от религиозните еврейски книги на име Талмуд е описано умението на жените да облекчават зъбобол. В Древна Гърция и в Римската империя е имало жени, представители на различни браншове на медицината и фармацията. Една будистка жрица на име Nakaoka Tei, известна също като Hotokehime, през XIV век създава за себе си пълен набор от зъби. Изключително удоволствие е да се види красиво издялканата протеза от черешово дърво, която и до ден днешен е изложена в Музея в Токио.

Постепенно жените се почувствали достатъчно уверени в себе си, за да изразят вижданията си в писмен вид. Пример за това е света Хилдегард фон Бинген, която в своята книга Liber simplicis medicinae описва основните медицински принципи според средновековната европейска медицина за периода 1099–1179 г. Тя е предлагала зъболечение с помощта на билки и споменава за нуждата от дрениране на дентален абсцес с цел да се евакуира гнойта. Тази книга се е утвърдила като основополагаща в лечението през идните векове9.

През XIV век в медицинско ръководство Rolando de Parma описва жени, които помагат при поставяне на превръзка за стабилизиране на фрактурирани челюсти. Съпруги, дъщери и сестри на много лекари мъже са асистирали при изпълнение на ежедневната им работа. Известен факт е, че през XVI, XVII и XVIII век в Европа широко са се разпространили така наречените флеботомис­ти бръснари. През този период жените е можело да се изявят, като са помагали на флеботомистите бръснари при кръвопускане и зъбни екстракции, които са се извършвали на площади, панаири и по пътища10-12.   

По време на колониалната епоха жените в колониите не желаели да учат и практикуват медицина, понеже тази практика била привнесена от Испания. През този период нито една жена не е била записана да учи медицина в Кралския и папски университет на Мексико. Fray Diego de Landa съобщава, че някои лечебни практики на маите са били прилагани от жени през XVI век. Маите са имали обичая да си заострят зъбите, за да изглеждат по-изтънчени; това била задача на възрастните жени, които изпилявали зъбите с помощта на определен вид камъни и вода. Други медицински услуги като екстракции и кръвопускане били извършвани от бръснарите флеботомисти13.

XVIII и XIX век са черен период в историята за жените лечители – тогава са се провеждали безмилостни гонения на жените лекари, като те са били наказвани със смърт. Поради този факт станало нечувано жена да следва медицина в университет. Възможностите им били сериозно ограничени. Жените лечители практикували под постоянна заплаха и без да оставят никакви следи от дейността си.     

Някои държави обаче, например Франция, правели изключение от общите схващания и давали възможност на жените да навлязат в денталната медицина14. Кратък научен труд в сферата на денталната медицина е бил написан от мадам Резе и бива публикуван няколко години преди да излезе Le Chirurgien Dentiste на Пиер Фошар. Това показва, че Франция през XVIII век позволява на жените да бъдат дентални асистенти. Резе е използвала балсам, който давал добри резултати при много от денталните проблеми. Благодарение на детергентните и адстрингентните си свойства балсамът помагал при лош дъх, почиствал разрушени зъби, зъби с амалгама, ускорявал заздравяването на малки гнойни рани и мехури в устата и облекчавал оплакванията при скорбут14,15.

Една голяма стъпка напред направила мадам Ана от клиниката Rue Rivoli в Париж, като се самообявила за зъболекар на жени. Тя била изявен зъболекар и се грижела за съзъбието на херцогинята на Ангулем и нейното високопоставено обкръжение. Към края на века Helen Purkis обявила в градския вестник, че може да извърши гбезболезнено заместване на зъби, каутеризация и възстановявания от лято злато“. В Испания през XIX век има записани още два такива случая. Тези жени са преодолели множество трудности и са се отдали на денталната професия16-19.

През XIX век денталната медицина претърпяла бързо развитие в страни като Мексико. Anne Marie Page била една от първите зъболекари, която се рекламирала в мексиканските вестници, че е пристигнала в града именно за да се грижи за здравето на красивите мексикански дами. Тя предлагала лечение с каустични препарати, прилагане на пиявици, малки хирургични интервенции и инцизии на приемливи цени. Освен това разполагала с прахове, опиати и есенции, които облекчавали болки в устата и зъбите и поддържали оралното здраве20,21.         

Петдесет години по-късно мадмоазел Duval от Факултета в Париж била една от първите жени зъболекари във Франция, която публикувала обява, в която заявила, че може да третира зъби, нуждаещи се от протетични и златни възстановявания, да извършва безболезнени екстракции, да лекува лезии при пародонтит, фистули, язви при скорбут и рак. Мнозинството от пациентите ѝ били жени, понеже по онова време мъжете особено ревностно пазели никой мъж да не докосва лицата на техните съпруги или дъщери21.

До XIX век възможностите за жените да изкарват прехраната си са били ограничени. Жените от по-нисшите прослойки можели да работят като икономки или във фабрики на процъфтяващия тютюнев бизнес; жените от ниските и средните нива на обществото можели да работят през деня като шивачки или бавачки22.   

Margarita Chorney Salazar била първата жена, завършила дентална медицина през 1886 г. от град Мексико23. Младото момиче чиракувало в денталната клиника на баща си и преминало през обучението си под ръководството на доктор Chacon. Margarita положила финалния си изпит пред жури от трима именити преподаватели от медицинския университет, които били известни със задаването на обстойни и трудни въпроси. Госпожица Chorney обаче се била подготвила изключително съвестно и отговорила безпроблемно на всички въпроси на испански, както и на френски. Събралата се аудитория внимателно следяла протичането на изпита и с приятна изненада изслушала всички отговори на студентката. Новината се разпространила, предизвиквайки множество положителни, както и негативни коментари. Но в крайна сметка тя е пионер в денталната медицина и постлала пътя за идните поколения жени зъболекари24-26.

Мексиканските журналисти обаче изразили опасения, че ако жените се впуснат в преследване на кариерно развитие, това би разклатило домакинствата и семействата. През 1908 г. френското правителство разгласило постиженията на д-р Chorney, която била първата жена от Латинска Америка, завършила хуманитарна специалност и практикувала през следващите 40 години от живота си. Margarita направила огромна крачка за еманципацията на жените, като навлязла в доминираното от мъже общество не само като съпруга или придружител, но и като сътрудник и конкурент. В края на XIX век още две дами последвали примера на Margarita – Cleotilde Castaneda през 1890 г. и Monica Correa през 1896 г. Те постигнали успех в още по-амбициозни начинания – създали профсъюз, публикували списания, организирали конгреси на световно ниво и направили постъпления за основаване на дентално училище в Мексико25,27,28.

Двайсети век

Двайсети век е време на бурни промени, благодарение на които жените направили революционни постижения, до голяма степен взели съдбата в собствените си ръце и можели да избират от множество възможности. Контролът над раждаемостта и кариерното развитие са двата фундаментални фактора, отключили този триумф29-31.

През 1904 г. е открито първото дентално училище в град Мексико на име Consultorio Nacional de Ensenanza Dental. През първата година имало седем студенти, от които след три години завършили трима. Млада дама – Clara Rosas от Табаско, била една от тримата завършили. По време на следването си тя имала много висок успех, след което практиката ѝ била фокусирана главно върху ортодонтията. Предвид нейния професионализъм ѝ било отправено предложение да се присъедини към преподавателския колектив. През 1911 г. тя съставя план за подобряване на учебната програма. Д-р Rosas била потресена, че университетите в Северна Америка не допускали жени студенти32-35.     

Д-р Rosas вдъхновила и други жени да навлязат в дебрите на денталната медицина, две от тях са Angelica Aviles и Maria Luisa Rojo. Д-р Rojo се радвала на сериозна дентална практика, насочила се към академично развитие и написала статия, озаглавена гПравата и задълженията на оралния хирург“, публикувана в Mexican Dentistry Bulletin през 1925 г.32 В края на трийсетте години на двайсети век броят на денталните училища в страната нараснал36-38

През четиридесетте и петдесетте години броят на успешните жени – лекари по дентална медицина, постоянно нараствал. Ernestina Martinez Espinosa била преподавател по патология, публикуван автор на голям брой статии по фармакология и описвала множество клинични случаи в Hospital General de Mexico, където тя продължила да работи идните 60 години. Isabel Carreon, която била ортодонт, получила през 1968 г. наградата гЖена на годината“. Maria Elena Orta, Maria Elena Castro Carruba и Fanny Sanchez Mora били първите жени – преподаватели по детска дентална медицина. Една дама, която заслужава специално внимание, е д-р Alicia Lao de la Vega, която е първата жена, получила покана да участва в семинари на USC групата. Тя завършва през 1946 г., след което специализира ортодонтия в Денталния факултет към Университета в Мичиган под ръководството на д-р George Moore. Тя споделя, че специализантите жени са били много малко и всички са били с друга националност. Завръща се в Мексико, за да се отдаде на дълга и ползотворна академична кариера, вече 54 години по-късно тя продължава да практикува с ентусиазъм39-41. Броят на жените – преподаватели в денталните факултети, продължавал да нараства и първа Estelle Villarreal успява да се издигне в йерархията и да стане директор на дентален факултет през 1962 г. Постепенно в страната се появили и други жени директори.

Включването на жените в научни и образователни клубове и организации трябвало обаче да почака още известно време. Преди основаването на Мексиканската дентална асоциация (Mexican Dental Association – MDA) няма данни за жени, участвали в други асоциации15,17.  Сред 111 подписа, положени в учредителния акт на MDA, само четири принадлежат на жени; чак през 1988 г. неин президент става жена – Ana Tizcareno. Малко по малко все повече жени биват избирани на ръководни постове в дентални съсловия и организации. Такива например са д-р Yolanda Villarreal, Maria Cristina Eguiarte и Artemisa Hernandez, членове на Dental Association of Distrito Federal. Интересно е да се спомене и учредяването на изцяло женски научен клуб FEMO, създаден от Margarita ChornО23,25. Броят на жените, учещи дентална медицина, нараснал до 55% през седемдесетте години. Макар броят на завършващите жени да надминава този на мъжете, една част от жените са избирали да се откажат от професията си след брака и появата на децата с намерението да подновят практиката си, което обаче рядко се случвало42.

Както стана ясно, допреди 70-те години на миналия век денталният свят е бил доминиран от мъже, което обаче се променя след този повратен момент. Тогава в САЩ процентът на жените зъболекари е бил много малък, в Гърция близо половината от лекарите по дентална медицина са били жени, във Франция, Швеция, Норвегия и Дания – една трета, а във Финландия, Латвия, Литва и Русия – една четвърт. В днешно време обаче картината значително се е променила. Какво обаче е мотивирало тази промяна и преразпределение на процентното съотношение на жени/мъже в денталната медицина? Интернет обществото (Internet Society – ISOC) е опи­тало да намери обяснение за това43.

През 60-те и началото на 70-те години на миналия век правителството в САЩ е субсидирало образованието на жени в медицинските университети с цел да стимулира професионалното им развитие в тази насока. Движенията, подкрепящи еманципацията на жените и защитаващи техните права, са процъфтявали през този период.

На второ място, през 1976 г. е постигнат голям напредък благодарение на поправка в конституцията, засягаща образованието. Утвърдената през 1986 г. политика относно образованието, както и обновената такава през 1992 г. окуражава жените да се стремят към по-доб­ро образование.      

Третият ключов фактор, който отворил вратите към професионалното развитие за жените, е контролът на раждаемостта, даващ им възможност да решат кога искат да имат деца.   

Всички тези фактори довели до благоприятна промяна в нагласите и до популяризиране на идеята за жена лекар. Законодателните изменения, макар и полезно средство, не биха били достатъчни, за да тласнат жените към професионално развитие, ако не съществуваха възможностите за контрол на раждаемостта.

Следва цитат от публикацията на зъболекаря и историк д-р Samuel Fastlich, излязла в списание MDA през 1975 г.44

„Сред водещите зъболекари към момента в Мексико има много изключителни жени, които са специалис­ти по орална хирургия, ортодонтия и пародонтология; практикуващи дами, които изработват прекрасни златни инлеи; ендодонтисти и жени, фокусирали се върху работата с деца и отдаващи цялата си любов и търпение на най-малките пациенти. Специално внимание заслужават дамите орални хирурзи, които остават анонимни и лекуват болните в клиниките и болниците, както и дамите, които са част от нашия екип и които служат на родината си.“ 

Настоящото положение на равнопоставеност между жените и мъжете в здравните среди до голяма степен се дължи на промените в образователната политика, стимулиращи навлизането на жените във висшето образование. Много от тях по-късно стават преподаватели, вдъхновяващи и подготвящи следващото поколение жени да пишат история и да бъдат гръбнакът на една прогресивна ера.

Денталната медицина в днешно време е в процес на стремглаво развитие напред в посока модернизиране, като никога преди не се е обръщало толкова голямо внимание на значимостта на денталната професия. Неоспорима е връзката между доброто състояние на съзъбието и общото здраве. В днешно време има изключителни примери за жени професионалисти във всички специалности на денталната медицина, като една част от тях имат забележителни академични постижения. Въпреки многото промени и напредъка в статуса на жените все още броят на жените, завършили дентална медицина, е значително по-малък. Всички жени, които са вдъхновени от денталната професия, сръчни са и имат амбицията да успеят, ги очаква обещаващо бъдеще в тази сфера.    

Заключение

Жените, които през вековете са успели да си пробият път към денталната медицина, заслужават адмирации за своите умения. Те са успели да си извоюват правото да упражняват тази професия, като са превъзмогнали стереотипите, свързани с ролята на половете и традициите. Във всички сфери на здравната грижа има жени пионери, като например Elizabeth Blackwell в медицината, Florence Nightingale в сестринството, Lucy Taylor Hobbs и Henriette Hirschfeld в денталната медицина. В днешно време около 50% от всички студенти по дентална медицина в повечето дентални факултети по света са жени. В Индия към 2020 г. около 20% от практикуващите зъболекари са жени. Там броят на жените, учещи висше образование, надминава този на мъжете; тази промяна в разпределението на половете е един от съвременните парадок­си. Промените се дължат на неуморната борба на много напредничави жени по целия свят, продължила с векове. Със смяната на поколенията жените се впускат към все повече професии, които в миналото били считани за мъжки, като не отстъпват по умения и постижения на своите колеги мъже. Глобалните промени могат да бъдат постигнати само от тези, които са истински отдадени и амбициозни. 

Ред. бел.: Статията гЖените –  лекари по дентална медицина, променящи облика на професията“ е публикувана за първи път в сп. Journal of Oral Research and Review 2015.