Това, че сме в изолация, не означава, че трябва да спрем да живеем

Това, че сме в изолация, не означава, че трябва да спрем да живеем

Петър Петров завършва психология в Birkbeck College към University of London през 2012 г. Между 2013 и 2017 г. специализира гещалт психотерапия в Българския гещалт институт и е сертифициран гещалт терапевт. От шест години се занимава с обучение и развитие на лидери в IT компанията Ingram Micro, прилагайки психологията в бизнес контекст. Освен това той е психотерапевт на свободна практика, като фокусът на работата му е насочен към хора с депресия, тревожност, паникатаки, проблеми с идентичността и със самочувствието.

Отговорният редактор на Dental Tribune д-р Павлина Колева разговаря с психолога Петър Петров за това как да съхраним психиката си в новата реалност, в която всички ние сме принудени да живеем.

Как се отразява извънредното положение на психиката на отделния човек? Забелязали ли сте повтарящи се модели на поведение/реакции у хората?

Имам наблюдения, които са натрупани от две гледни точки – едната е на човек, който е freelance психотерапевт, а от друга страна, съм част от екип гЧовешки ресурси“. Занимавам се с обучения и развитие на над 1100 души в IT компания в София. Това ми дава възможност да ви представя моите впечатления от работата ми на ниво терапевт – клиент, както и от гледна точка на това как се отрази извънредното положение на тези 1100 души професионално и емоционално.

Обявяването на извънредно положение подейства изключително шокиращо на моите колеги. Мнозинството от тях изпитваха и продължават да изпитват притеснения за работата си и за финансовата си стабилност. Това беше напълно неочаквано и за бизнеса.  Хората не разполагаха с нужните инструменти как да се адаптират към настъпилата криза. Това важи както от професионална гледна точка – как да работиш дистанционно и да откриеш алтернативни начини за изпълнение на задълженията си, така и на личностно ниво – как да продължиш да живееш относително нормално въпреки кризисната ситуация, как да пазаруваш, как да пътуваш, как да се свързваш с близките си. Това изправи човека пред едно голямо гКак?“. А когато човек не знае как, той изпитва страх.

Първоначално, когато трябваше да изпратим съобщения на нашите колеги, за да ги информираме как ще продължи работният процес, ни се искаше да ги разведрим и да им кажем нещо от сорта: гСпокойно, всичко ще бъде наред! Това е временно положение! Само след месец ще бъдем обратно в офиса и ще работим постарому“. Но нямаше как да го направим, защото ние самите не знаехме какво ни очаква. За съжаление, към момента не можем да дадем на хората така нужната пътеводна звезда, светлината в края на тунела. При по-висши инстанции като държавата, бизнеса, икономиката цари същата неизвестност и те не могат да ни дадат нито червена,  нито зелена светлина, нито каквато и да било на този етап. Всички сме се потопили в повсеместно незнание.

Какво обаче означава това чисто психологически? Кой е най-мъдрият ход? Отговорът е в това човек да живее изключително и само тук и сега, да бъде адаптивен и да решава проблемите в реда на тяхното възникване.

Може би някои от вас си задават въпроса как да постигнем това. Препоръчително е човек да започне да си създава нови ритуали, за да се справя по-успешно с ежедневието. Забелязах, че голяма част от моите клиенти в опита си да се почувстват по-добре въвеждат именно такива нови ритуалчета, които оформят една нова структура. Тя от своя страна им дава усещане за прогрес, усещане за смисъл. Защото, ако се отдадеш на очакването всичко да отмине, това би означавало да спреш да живееш. Това, че живеем в изолация, не означава, че трябва да спрем да живеем.

Едно от най-големите ограничения на настоящата ситуация е липсата на физичес­ка активност – ходене, тичане, излети сред природата. Затова много хора и фитнеси започнаха да създават видеа и програми за тренировки в домашни условия. Именно в това се крие красотата и силата на човешкото същество – в способността му да се адаптира.

Какви са най-големите опасности, които грозят психиката ни в контекста на пандемията? Има ли хора, които са по-уязвими от емоционална гледна точка?

Извънредното положение крие най-големи рискове за хората със симптоми на депресия, тревожност, обсесивно-компулсивно разстройство. Изолацията ни лишава от възможност за човешка близост, контакт, комуникация, а това значително влошава състоянието при хора, страдащи от депресия. Невъзможността да се събереш с роднините и приятелите може да разклати емоционалния баланс и при по-податливите да доведе до отключване на депресия.

От друга страна, хората, страдащи от тревожност и обсесивно-компулсивни разстройства, са изключително податливи на манипулации от медиите и всякакви конспиративни теории. Те биха отключили по-тежки състояния у хора, склонни към параноично мислене. При хората с обсесии постоянният информационен поток за това колко лесно е да се заразиш от SARS-CoV-2 ги кара постоянно да си мият ръцете и да живеят в състояние на постоянен страх. Пример от моята практика е на една дама, която, след като се прибере от супермаркета, прекарва два часа в това да дезинфекцира всичко, да сменя дрехите си, да ги пере с белина, да почиства всички дръжки. Това поведение и този страх затормозяват сериозна ежедневния живот на тези хора.

Друга огромна тема е фобията от смъртта. Дори и младите хора, които са в по-малко рискова възрастова група, при сблъсъка със смъртта на близък или роднина се замислят за собствената си преходност. Конфронтирането с този проблем ни помага да успеем да го отработим.

Какви са вашите практически съвети за съхраняване на здравия разум и сила на духа в тази ситуация, която всички изживяваме за първи път?

Нека погледнем на пандемията от COVID-19 през една различна перспектива – като отлична възможност за преосмисляне какво е истински важно в този живот и за преподреждане на ценностите. Моменти като този, в който се губят животи, човешката психика е склонна да се насочи към есенциалността на живота. Така създалата се ситуация ни подтиква да открием кое не ни служи, какво е притурка или поредната материална прищявка, да осъзнаем колко непотребни и прозаични са всички те и да насочим енергията, капацитета и емоцията си към тези хора и дейности, които наистина го заслужават.

Как ни променя извънредното положение? То много ни обръща навътре. Независимо дали сме интроверти, или екстроверти, фокусът ни се измества към нас самите и вътрешния ни свят, приканвайки ни да си дадем равносметка. При хората, които живеят сами, тази себеоценка е още по-изразена, докато хората, живеещи с партньор и/или съквартирант, обръщат повече внимание на това как се свързват с тези хора, какви са взаимоотношенията им. Да прекарваме 24 часа между 4 стени с партньорите ни може да ни накара да се почувстваме като два хамстера, затворени в клетка, и да се окаже сериозно изпитание за връзката ни. За да си помогнем, трябва да изградим здравословни граници дори с най-близките ни хора, тези, с които би трябвало да ни е най-хубаво през цялото време, и да се научим да уважаваме личното пространство на другия. Важно е да споделяме какви са нуждите ни, да подхождаме с разбиране към тези на обичния ни човек и винаги да се опитваме да се поставим на негово място, преди да го нападнем с обвинения.

Ако мога да обобщя, настоящата ситуация премества фокуса върху две неща – вътрешна преоценка и интимна комуникация с другия и поставянето на граници.

С обявяването на извънредно положение много хора се сблъскаха с проблема как да организират ежедневието си, така че да продължат да бъдат продуктивни. На хората, които са свикнали денят им да протича по определен план, извънредното положение и липсата на такава структура може да подействат като на жена жираф, на която изведнъж са махнали пръстените около врата и той се чупи. За такъв тип хора е важно пак да си съставят ориентировъчен график, да си направят списък със задачи. Хората, свикнали с по-гъвкав начин на протичане на ежедневието, трябва да внимават дните да не започнат да се сливат, да имат все пак някаква идея какво трябва да бъде свършено. Ключовото и в двата случая е планът за деня да е балансиран, да е воден от емпатия, така че да не ни кара да се чувстваме зле, ако не сме постигнали всичките си цели. Трябва структурата, която сами си създаваме, да е съобразена с нашите лимити, как се чувстваме днес и трудността на задачите като цяло да е градивна, а не нагнетяваща напрежение и създаваща чувство за вина и малоценност.

В българското общество все още тегне стигма над психическите разстройства и търсенето на професионална помощ. Смятате ли, че в така създалата се ситуация повече хора ще потърсят консултация с психолог/психиатър и как да преценим, че се нуждаем от такава?

Човекът е адаптивно същество. Той се опитва да намери начин да се почувства доб­ре с наличното му в момента. Въпросът е какво мотивира промяната? Тя настъпва в момента, в който болката да останеш такъв, какъвто си, е по-голяма от тази да се промениш. Когато хората преминат един праг на търпимост, тогава те започват да търсят помощ. Тя обаче може да бъде открита в здравословни и в недотам здравословни средства. Нездравословните начини са например злоупотребата с вещества, нещо, което може значително да зачести в настоящите тревожни времена. В тази категория влизат злоупотребата с алкохол, преяждането, прекомерното пазаруване онлайн или гледане на Netflix, постоянното следене на новини, влизането в социалните мрежи и др. Моделът е винаги един и същ – аз усещам, че нещо не ми е наред, и търся бърза утеха в нещо, което идва отвън и което гще ме излекува“. Те обаче няма как да адресират вътрешните ни проблеми и потребности и могат да ни донесат единствено моментно удоволствие и бягство от реалността. Проблемът ни не е в материята, а в душевността и именно заради това не съществува компютър или обувка, или червило, които да излекуват проблемите на вътрешния ни свят, били те самота, тревожност, или депресия.

Здравословният начин за справяне с емоционалните проблеми започва с приемане, че не се чувстваме добре. Разбира се, един от здравословните начини да си помогнем е, като потърсим професионална помощ от психотерапевт. Първата стъпка е човек сам да осъзнае дали е преминал този праг и дали не е тръгнал по нездравословния път.

Как да поддържаме адекватна хигиена на информационния поток, достигащ до нас?

Интернет е нож с две остриета. От една страна, пандемията с COVID-19 създаде един нов тип общност на световно ниво. Ние всички сме свързани от това, че заедно сме изправени пред тази глобална криза. По-голям човешки обединител скоро не е имало. На фона на тази дистанцираност ние всички жадуваме да научим как французите са ръкопляскали, как италианците пеят и свирят на балконите си, как от много страни пристигат медици и предпазни средства в подкрепа на Италия и това ни дава надежда и опора, че не сме сами, това се случва навсякъде, а благодарение на интернет и социалните мрежи нашият глас може да бъде чут. Така че хората искат да чуват още новини за COVID-19, защото това ни напомня, че сме заедно. Проблемът идва, когато започнем да използваме този информационен поток за успокоение на страховете си. Отваряйки Facebook с надеждата да намалим тревожността си, рискуваме да ни се случи точно обратното и да попаднем в една бездна на объркване. Интернет е наш съюзник, ако търсим възможност за комуникация и чувство за единство. Хубави практики са тези, които целят сплотяване. Може например да споделим в социалните медии позитивна снимка или шегa, свързани с COVID-19, нещо мило или сантиментално. Но ако търсим успокоение на страховете си, това категорично не е правилното място.

Ако имаме притеснения за здравословното си състояние, трябва да потърсим информация от надеждни източници. Такива например са нашият личен лекар, сайтът на Министерството на здравеопазването, сайтът на Световната здравна организация, Единния информационен портал, картата на заболеваемостта, създадена от гЕсри България“, както и световната такава. Добър практически съвет също така е да изтрием  Facebook приятелите си, които имат токсично въздействие и нагнетяват допълнително страх и напрежение чрез публикациите си. Такива хора не са ни нужни и е по-добре да се освободим от тях. А кризисната ситуация е като лакмусова хартия – много ясно показва кой какъв е в действителност.

Ако се върнем на въпроса за информационния поток, трябва да подчертая дебело, че интернет не е оцветен нито само в бяло, нито в черно, тоест той не е само полезен или само вреден, а всичко зависи от това как ние го употребяваме. Благодарение на дигиталните технологии ние можем да се свързваме с нашите приятели и роднини, да провеждаме видеоразговори, което е като спасителен пояс за психиката. Ако същата криза се беше случила преди десетилетия, емоционалните трудности поради абсолютната невъзможност за контакт щяха да са неимоверно по-големи.

В този ред на мисли смятам, че терминът гсоциална изолация“ е грешен. Той вменява, че ние трябва да сме по-малко социални. Точно обратното! Да, ние трябва да спазваме физическа дистанция, но трябва да продължим да се социализираме и да комуникираме толкова, колкото сме го правили и досега, а защо не дори и още повече. Ситуацията дори ни насърчава да бъдем по-креативни и да откриваме нови начини да контактуваме и да предаваме посланието си – било то, като помахаме през прозореца на съсед, пеем или свирим на балкона, или просто да се обадим на приятел или близък, или да му напишем имейл.

Финалният ми въпрос засяга живота след пандемията, който вероятно ще е по-различен. Какви промени бихте искали да видите в бъдеще?

Моята мечта на идеалист има два аспекта – емоционален и екологичен. Емоционалният компонент се изразява в надеждата ми след този продължителен период, прекаран в уединение, да излезем с една преподредена ценностна система и да сме по-осъзнати за това какво е истински смислено за нас и от какво действително  имаме нужда. Това индивидуално осъзнаване би подобрило колективното съзнание и по този начин се надявам да станем по-добри и по-сплотени на световно ниво, а защо не и по-изобретателни. Когато настъпи кризисна ситуация, се създават предпоставки за нови видове адаптация и креативност за това как да работим по-ефективно, как да се справяме с възникналите проблеми по-бързо и как да преодоляваме ограничения, които преди сме вярвали, че съществуват. Като говоря за граници и екология, ще дам пример с брат ми, който е партньор в консултантска компания McKinsey в Лондон. Работата му се състоеше изключително и само в това да пътува със самолет, за да консултира различни банки. Днес се чух с него и той ми каза, че сега за първи път той и цялата организация осъзнават, че няма нужда да плащат пари за самолетни билети и да замърсяват природата, за да се проведат тези срещи. Светът може и да открие, че голяма част от бизнес пътуванията реално не са належащи, че те са свързани както с допълнителни разходи, така и със замърсяване на природата. Чрез дигиталните технологии могат да се постигнат целите на тези пътувания, без да се плаща екологичната и финансовата цена. Друг пример са големите конгреси, които биват посещавани от участници от целия свят, за да чуят определени лекции. Все повече организатори се преориентират и започват да мислят в посока всичко това да се случи дигитално.

В обобщение, силно се надявам това извънредно положение да ни направи по-осъзнати емоционално, по-умни и креативни, което да има положителен ефект върху екологията и новият световен ред да е по-благотворен от досегашния.