Токсична дентална медицина?

Токсична дентална медицина?

Според анализ на фирмата за пазарни проучвания Industry Research общият годишен темп на нарастване на световния дентален пазар се очаква да се покачи до 5.5% през 2025 г. и да достигне 37.16 милиарда долара, докато през 2019 г. е бил 30.05 милиарда долара1. Тези цифри са толкова главозамайващи, че ми е трудно да ги възприема, макар да съм част от този бранш вече 22 години.

Денталният бизнес е изключително комплексен, огромен и мултифакторен и означава нещо различно за всеки един участник в него. Той има различен облик от една култура до друга, от една възрастова група до следващата. Варира в зависимост от възрастта на практикуващия, къде в града се намира практиката и в коя държава, с какви ресурси разполага зъболекарят и разбира се, каква е неговата специалност. Но все пак всичко това може да бъде обхванато и изразено с числа. Става много любопитно. Колкото повече навлизам в дебрите на денталната индустрия, толкова повече си давам сметка, че на много места по света тя е движена изцяло от финансовия фактор. Все по-голяма популярност придобива нов бизнес модел за управление на денталните практики, при който мениджмънтът е прехвърлен на компании, занимаващи се професионално именно с това. В САЩ, Великобритания, Испания, Австралия и няколко други държави тази тенденция бележи голям успех. Тази услуга предоставя на практикуващите възможността да не се занимават с трудната задача по управлението на бизнеса си, а вместо това да се фокусират върху клиничната работа и рафиниране на уменията си. Това случва ли се реално? Денталното лечение подобрява ли се като качество благодарение на този бизнес модел? Би трябвало. Все още масово е разпространена класическата концепция за частна практика с един или няколко партньори, които работят усилено, за да изкарат прехраната си и да останат конкурентоспособни в условията на нарастващия пазар. В някои страни денталното лечение се провежда и в болници по национални програми за здравно осигуряване. Един практически пример за такъв модел е здравноосигурителната система във Великобритания (National Health Service).

Всички тези бизнес модели включват извършване на дентални процедури върху пациенти. Именно този тип дентална медицина бих искал да обсъдя в настоящата статия. След всички тези години на натрупване на научни данни, подобрени разработки, нови тенденции, дигитални технологии, дигитални и онлайн обучения не би ли следвало денталната медицина да става все по-добра за всеки човек? Щом финансовите показатели сочат растеж, това не означава ли, че положението се подобрява? Ако е така, защо все още има толкова нередности в денталната индустрия? Пациентите имат ли вина за това? И нямам предвид само защото ядат много сладко и не почистват с конец за зъби; визирам избора им на клиники по напълно грешни критерии, като например:

  • цена;
  • локация;
  • достъпност;
  • схеми за разплащане;
  • допълнително здравно осигуряване;
  • добра маркетингова стратегия;
  • присъствие в социалните медии; или
  • случайно открити при търсене в Google.

Нито един от тези критерии не разглежда качествата и уменията на клинициста, екипа, технологиите, материалите, използваните техники или етичните норми, а по мое мнение именно това е, което прави една практика истински стойностна.

Токсична дентална медицина?

Някои хора просто не се замислят толкова, а винаги ще има такива, които ще се облагодетелстват на гърба на тези, вземащи глупави решения. Проблемът обаче е, че това се отразява негативно на добрите професионалисти, понеже се създава лош имидж на денталните услуги като цяло. Денталното съсловие изобщо не се справя добре със задачата да промотира качественото зъболечение, да подобри осведомеността относно последиците след недоброто дентално лечение и по този начин да съдейства хората да вземат информирано решение при избора си на зъболекар.

По време на презентацията, която изнесох пред Американското дентално общество миналия септември в Сан Франциско, САЩ, говорих за това как технологиите и потребителите са движещата сила за промяна в нашата индустрия. Част от лекцията анализираше фак­та, че за разлика от повечето останали индустрии, при които развитието им непрекъснато се следи и публикува в медиите, като например нестихващото съревнование между конкурентни компании, нещо типично в сферата на телекомуникациите или автомобилния бизнес например, широката публика няма никаква представа какво се случва в денталната индустрия. Хората не подозират дори за интраоралните скенери, компютърната томография, новия дизайн на имплантите или съвременните концепции за минимално инвазивно лечение. Те просто нямат представа как това би се отразило на тяхното орално здраве, усмивките и цялостното им здравословно състояние. Не се замислят, че клиниките, които инвестират активно в последните технологии и в обучение на екипа си, са много по-доб­ре подготвени да предоставят дентални услуги на високо ниво.

В скорошно проучване Carestream Dental установява, че всеки двама от трима запитани пациенти биха избрали зъболекар с по-модерна апаратура, понеже смятат, че той ще извърши по-добро зъболечение; и въпреки това те продължават да не осъзнават с какво новите технологии могат да са им полезни. В допълнение не разбират последователността на работа и времевата рамка на едно истински качествено лечение. Въпреки това цитираното изследване е лъч надежда, че с времето денталната индустрия ще може да помогне на населението да разбере предимствата на новите технологии за тяхното цялостно здраве и благосъстояние.

Имайки предвид всички тези нововъведения и напредък, не би ли следвало да е налице тенденция за подобряване нивото на денталните услуги по целия свят? Ако се продават по-малко импланти, а се наблегне на консервативния подход с подобрени материали, използвайки най-модерни технологии и научни разработки? Провалихме ли се в опазването на зъбите на хората по света и още повече – провалихме ли се в защитата на нашата професия? Консуматорското общество взе ли връх? Целият свят изглежда залят от маркетингови кампании, фокусиращи се върху естетиката за сметка на биологията и създаващи механични и психологически проблеми за пациентите.

Мисля, че знам причината за това. Много по-лесно е да продадеш красота, отколкото здраве, следователно е и по-доходоносно, а продукти като избелване, фасети и алайнери, които са лесни за възприемане и за маркетиране, са по-атрактивни за крайния потребител. Но какво се случва с пациент, който има киста около един или повече зъби, на които им предстои естетично лечение, а терапията се провежда от зъболекар с доб­ри намерения, който обаче не смята за нужно да направи компютърна томография или панорамна рентгенография, понеже става въпрос само за козметично лечение? Какво правим тогава? Кой ще се погрижи за пациента? Кой ще поеме отговорността неговото или нейното орално здраве да бъде съхранено?

През последните две десетилетия в моята практика многократно съм се сблъсквал с пациенти, които носят фиксирани ортодонтски апарати и имат кариеси и гингивит, очевидно предишният лекуващ зъболекар не е отделил време да се погрижи да санира зъбите и венците, преди да премине към ортодонтското лечение. Защо е така? Никога няма да разберем наистина отговора, но подозирам, че предварителната подготовка би била много времеемка, а пациентът гпросто иска подредени зъби“; освен това би оскъпила допълнително лечението. Откровено казано, при избора си на зъболекар пациентите играят на руска рулетка със здравето и усмивките си.

Токсична дентална медицина?

Иронично е, че тези, които са най-добре оборудвани да диагностицират и лекуват пациентите на най-високо ниво, обикновено са последният избор на масовия пациент. Ще попитате защо? Заради цената. Хората масово биха избрали клиника поради цената, локацията, маркетинга или покритието на здравната застраховка пред практики, които инвестират в обучение, технологии, добре подготвени професионалисти, качествени процедури и следване на златните протоколи за работа във всяко едно отношение – от стерилизацията до хирургичната процедура. Това обаче се смята за скъпо. За сметка на това бързите, евтини решения – концепция, която работи чудесно в множество други индустрии, са завзели денталната медицина и има много компании и клиники, които печелят от това.

Вярвам, че ако обществото бъде по-добре информирано, тази порочна практика ще приключи. Масово промотираната дентална медицина за средностатистическия пациент не се е променила през последните 20 години. Биологията и механиката следват едни и същи принципи, независимо в коя точка на света се намираме, и като цяло всяка уста ще реагира по аналогичен начин при бактериално дразнене, травма и дентално лечение. Защо тогава водещите учени и клиницисти подчертават важността на качеството и правилния избор, а много компании и повечето потребители се фокусират върху цената и бързите решения? Изобщо възможно ли е да имаш всичко накуп – евтино, бързо и правилно? Не зная. Аз поне в моята практика не успявам да го постигна, а наистина се опитах.

Нека разгледаме няколко практики, които трябва да са повсеместни и винаги  налице, преди пациентът да бъде поканен на стола:

  • Клиниката, зъболекарите и екипът трябва да бъдат напълно лицензирани съгласно местните закони и разпоредби.
  • Всяка клиника трябва да бъде напълно оборудвана за извършване на основните дентални процедури като рентгенографии, екстракции и обтурации. Казвам това поради факта, че някои практики не разполагат с рентгенов апарат и не предлагат панорамна снимка, да не говорим за компютърна томография, преди провеждане на първичния преглед. Смятам това за притеснително. Как е възможно да направиш цялостен преглед на оралната кухина, ако виждаш само зъбите и венците?
  • Кабинетът трябва да бъде щателно дезинфекциран, а не просто разчистен, преди да бъде поканен следващият пациент. Това отнема до 8 минути в повечето случаи. В някои държави средното време, предвидено за един пациент, е 15 минути, а това предполага недостатъчно време за адекватна дезинфекция. Това е един от основополагащите принципи в концепцията, която аз разработих, наречена Slow Dentistry (букв. гБавна дентална медицина“), а именно да се отделя достатъчно време за сигурна дезинфекция. Надеждна дезинфекция не може да бъде постигната, ако бързаме. Ръцете трябва да бъдат добре измити, всички инструменти трябва да бъдат правилно дезинфекцирани и опаковани, след което трябва да се отдели достатъчно време, за да се обясни на пациента какво предстои, каква е цената, какви са рисковете, последствията и възможните алтернативи. Това време е фундаментална част от медицинския аспект на нашата професия.
  • Категорично всички лечебни практики трябва да бъдат съвременни и в крак с последните научни открития и клинични данни.

Аз съм първият, който заявява, че колкото повече научавам за денталната медицина, толкова повече недоумявам защо тя не заема по-значима роля в нашето общество, тъй като съм убеден, че нашите зъби са от изключително значение за цялостното ни здраве. Отне ми 20 години, за да разбера някои съвсем базисни принципи, но предполагам, че денталната медицина е като самия живот. Колкото повече научаваш, толкова повече откриваш колко малко знаеш. Истината е, че зъболекарите масово учим биология, биомеханика, дентална анатомия, медицина и редица други важни науки и всичко това ни прави лекари по дентална медицина. Всяка година стотици хиляди млади жени и мъже избират да поемат по този път, който впоследствие ще ги превърне в част от общо двата милиона зъболекари по света. Но в интерес на истината много малко неща ни обединяват освен факта, че сме зъболекари, понеже, преди да бъдем зъболекари, на първо място ние сме отделни индивиди. Както и в политиката, религията и спорта, всеки има свой собствен мироглед, който моделира поведението ни, начина ни на мислене и работните ни навици.

Но нека се върнем към самото начало. Какво представлява денталната медицина? Задавам този въпрос на млади и стари зъболекари по целия свят, предвид че съм изнасял лекции в над 50 държави. Познавам изключителни професионалисти и винаги установявам, че всеки, включвам и себе си в това число, има различен поглед над този въпрос. Денталната професия означава нещо различно за всеки от нас, понеже тя зависи от множество фактори, както вече обсъдих по-горе в настоящата статия, но освен това тя се променя спрямо типа пациенти и случаи, с които се среща всеки отделен зъболекар.

Малко хора се замислят над това, но на база на приложението ние знаем повече за Uber шофьора, който ще ни отведе до нужния адрес, отколкото знаем за пациентите, които прекрачват прага на нашата практика. Ние трябва непрекъснато да очак­ваме толкова много непредвидени ситуации, че не е изненадващо, че нашата професия е една от най-стресиращите. И от нас се очаква да сме подготвени за всичко. Това е много трудна задача за един мултидисциплинарен екип и почти непосилна за сам клиницист.

Мнението на денталната индустрия за това какво е денталната медицина се различава от това на зъболекарите и на пациентите.

Много малко са подобните индустрии по света; денталният бранш е много по-близък до жилищното строителство, отколкото до който и да бил друг. Замислете се. Всеки се нуждае от комфортен и сигурен дом, същевременно всеки дом по света е различен. Цената на дома варира в зависимост от стойността на земята, дължимите данъци и такси, размера на къщата, качеството на строителството, цената на интериорния дизайн и т.н. Хора, които няма да приемат нищо друго освен най-доброто и разбира се, които могат да си го позволят, винаги първо ще изберат архитект, после добър инженер, след това най-реномираната строителна компания, разполагаща с най-качествените материали и последните технологии. Хора, които искат да спестят пари или е наложително да го направят, решават сами да си построят дом, осъзнавайки, че това не е идеалният сценарий, и приемайки възможните последствия. Няма нищо нелегално и грешно в това да опиташ да го направиш сам; проблемът е, че ако нещо се обърка, няма кого да виниш освен самия себе си. Сходно с тази аналогия, в денталния свят ние промотираме пред обществото изцяло грешните неща, каквито са лесните и бързи решения, без да обръщаме внимание на истински важните принципи на оралното здраве – функция преди формата, здраве преди естетиката, стабилните основи преди красотата.

Смятам, че заедно трябва да работим, за да променим тази порочна практика. Цялото дентално съсловие трябва да се обединим, за да се промотира качественото зъболечение пред широката публика. Така вероятно вече няма да виждаме свободно ръчно направени композитни фасети, поставени върху зъби с кариеси и гингивит; пациенти, при които се провежда ендодонтско лечение без кофердам и без да се третират подобаващо всички канали, да не говорим за използването на съвременни биоматериали; импланти, поставени в неправилна позиция без оглед на принципите за запазване на костта, както и импланти, които имат лоша оценка според критериите на CleanImplant Foundation, които следят за органичните и неорганичните замърсявания по повърхността на всички видове импланти, налични на пазара. Вероятно повече няма да се сблъскваме със свръхконтурирани корони, които водят до пародонтални проблеми, или такива с предварителен контакт, който предизвиква проблеми с темпоромандибуларната става или с други части на тялото и т.н.

Откривам тенденция при много от моите пациенти, при които състоянието им се е влошило след лечението при предишния зъболекар и които просто не могат да разберат защо именно човекът, на когото са се доверили да им помогне, ги е разболял. Разходите за коригиране на предишно провалено зъболечение са огромни и трудни за възприемане от много от пациентите.

Всички сме допускали грешки като зъболекари. Никой не е съвършен, но бъдещето ни ще бъде все по-технологично насочено, а диагностичните средства ще стават все по-прецизни; можем да използваме софтуер за дигитален дизайн на усмивката, който ще ни подскаже дали има нужда от ортодонтско лечение преди козметичната терапия, така че да сме минимално инвазивни, или дали ще ни трябва хирургичен водач при поставянето на имплант, ако ситуацията е рискована.

Надявам се скоро да разполагаме с изкуствен интелект, който да може да разкритикува денталните практики, които прилагаме днес, да каже дали са етични, дали са добре планирани и дали продук­тите са това, което смятаме, че са. Вярвам, че е въпрос на време, преди пациентът сам да определя какво ще се случи в устата му. Надявам се това да се случи, така че настоящата ера на токсична дентална медицина да приключи и на нейно място да дойде зъболечение, водено от биологични принципи, минимална инвазивност и етичност.

Референция

1. Industry Research, Global device market report 2020 by key players, types, applications, countries, market size, forecast to 2026. Pune: Industry Research; 2020 Feb.13, p.126

Линкове

Ред. бел.: Статията гТоксична дентална медицина?“ е публикувана за първи път в сп. Clinical MastersTM, 2020.