Навлизането на дигиталните технологии ще се ускори, за да се съкрати лечебният процес и да се редуцират посещенията в денталния кабинет

Навлизането на дигиталните технологии ще се ускори, за да се съкрати лечебният процес и да се редуцират посещенията в денталния кабинет

Даниела Иванова e собственик и управител на веригата дентални рентгенови лаборатории Dental X Lab. Родена е в София през 1974 г. През 1992 г. завършва АЕГ „Гео Милев“, Русе. Висшето си образование по финанси и счетоводство получава през 1998 г. от НБУ, София. През 1994 г. започва работа в първия GSM оператор „Мтел“, където работи до 1998 г. От 1998 г. до 2000 г. работи във фирма „ТРОН“ ООД. През 2000 г. Даниела Иванова създава първата лаборатория от веригата Dental X Lab, през 2013 г. отваря втората лаборатория, а през 2018 г. – третата.

В момента всички живеем живота си с натиснат бутон гПауза“. Защо мис­лите, че ни бе дадена тази пауза?

Бих могла да погледна тази ситуация от няколко страни, но така зададен, въпросът по-скоро ме навежда на философското ми тълкуване, а то е, че напоследък масово се оплаквахме от недостиг на време, бяхме недоволни, изнервени, забързани и уморени от постоянното надбягване с времето и ангажиментите и в един момент ни се наложи рязко да ударим спирачки. Мисля си, че енергията на това ежедневие, самозабравата колко технологично сме напреднали, материализмът във всичките му измерения, усещането, че можем да контролираме всичко, както и желанието ни да го правим провокираха тази промяна в начина ни на живот.  Загубихме равновесието между материалното и духовното. Сега е много подходящ момент за размисъл, за преоткриване и промяна кой колкото иска и може да направи за себе си. Дадох си сметка, че в тези условия и ограничения най-добре можеш да видиш истинското си лице, както и това на хората около теб. Надявам се все повече да се вслушваме в чувствата и инстинктите си. Друго, което си мисля, е, че сега сме някак си гравни“, независимо какво работиш, какви цели имаш и какъв стандарт, в момента всички сме принудени да живеем еднакво. Сега е време за анализ и за избори, но за да ги направим, ни трябват сърце и разум.

В бранш сме, в който клиентите ви – зъболекари,  са сред хората с професии, сериозно засегнати от кризата с вирусната пандемия. Те не са включени от правителството в списъка с бизнеси за подпомагане от държавата. В същото време всеки зъболекар има средно поне един служител, който в момента е с неясна съдба. Според вас кои са въпросите, които така създадената ситуация поставя пред зъболекарите?

Денталната медицина безспорно е бранш, който е сериозно засегнат от епидемията, независимо че никъде и по никакъв начин не споменаха лекарите по дентална медицина. Факт е, че те не бяха включени от правителството в мерките за подпомагане на практиките им. Ние, като лаборатория за образна диагностика, също не бяхме задължени да спрем дейността си, но сами взехме решение да не обслужваме пациенти за поне две седмици, за да не излагаме пациентите си, служителите си и техните семейства дори на минимален риск, докато не подсигурим максимална защита и дезинфекция. За нас гражданската ни позиция, дългът и отговорността към хората винаги са били по-важни от финансовите показатели. В момента денталните лекари са изправени пред много и трудни въпроси за решаване: как да реорганизират практиките си; как да се справят със заплащането на служителите си; как да запазят въпреки трудностите екипите си; как да успокоят пациентите си относно хигиената и сигурността при извършване на процедурите и всички останали въпроси, касаещи всеки с малък и среден бизнес в България. Не на последно място, те са изправени и пред избора си на лекари – да помагат и лекуват хората или да откажат да го правят с цел превенция от заразяване.

Какъв е планът ви за справяне в тази ситуация, бидейки управител на компания от денталния бранш?

Планът ми за справяне на този етап е намаляване на разходите, гъвкаво работно време, гарантиране на изключителни мерки за дезинфекция (които ние категорично и преди сме прилагали). С течение на времето ще мисля и за още промени, които да ни помогнат да оцелеем.

Разполагате с екип от 16 души. Как ще постъпите с тях?

Екипът ми е съставен от млади, интелигентни и отговорни хора, които ясно осъз­нават създалата се ситуация, и от тях получавам разбиране и подкрепа за всички промени, които ни се налага да направим. Съкратихме работното време, намалиха се заплатите, някои хора излязоха в неплатен отпуск, може би ще ни се наложи да съкратим и служители, тъй като обемът на работата ни е паднал драстично и няма да можем да поддържаме толкова голям персонал.

Знаете ли как карантинните мерки се отразяват на националния дентален пазар?

Като цяло карантинните мерки се отразяват пагубно на денталния пазар. Нямам конкретна информация, но съдейки по броя пациенти, които ние обслужваме, и съпоставяйки го с броя преди пандемията, смятам, че всички лекари по дентална медицина изпитват изключително сериозни затруднения.

A как карантинните мерки ви повлияха професионално и лично?

В професионален план бях изправена внезапно пред ситуация, в която трябва да се действа бързо, адекватно, аналитично и морално. Най-трудно ми беше да се справя с неяснотата за време и с това, че нищо не зависи от мен! Аз съм отговорен човек, старая се да мисля практично и трезво, умея да контролирам процесите в работата си, да имам стратегия и план, но в този случай нищо от изброеното не ми помагаше. Напротив, стана ми още по-трудно и имах усещането, от една страна, че каквото и да е реша, може да се окаже грешно, и второ, че липсата на ясна идея за времетраенето на тази ситуация ме обърква още повече. Оказа се, че качествата, които са ми били полезни и ценни за справяне в живота преди пандемията, се превърнаха в най-голямата ми пречка, когато всичко това ни връхлетя.  В личен план ме притесни най-вече новото ежедневие на децата ми, как да им създам усещане за сигурност, както и притеснението за родителите и близките ми.

Как използвате времето си? Кое е това, което ви дава сила и стабилност? Как съхранявате себе си и здравия си разум в тези мрачни времена?

В първите седмици след като си останах вкъщи, чистих, подреждах, експериментирах много в кухнята, все занимания, които ми носеха усещането за ред, чистота и домашен уют. Четох някъде, че според психолозите това е нормална реакция – да искаме да подредим и организираме дома си, за да компенсираме липсата на контрол и ред във външния свят. Усещането, че имаш време за всичко, е несвойствено за повечето от нас и за съжаление, се оказа, че не-свободата навън ни даде свобода в нашия малък свят. Намерих време да свърша неща, които все не успявах да направя преди това. Отдадох се на четене, гледане на филми, прекарвах достатъчно време със семейството си и честно казано, като изключим тревогата за неизвестното, се чувствах добре и намирах начин да се наслаждавам на тези моменти. Това, което ми дава стабилност в тази ситуация, колкото и тривиално да звучи, са най-близките ми хора: мъжът до мен, децата, семейството, приятелите и екипът ми. Разчитам и на личните ми разбирания и устои, на опита, натрупан във времето, и вътрешната ми вяра. Мисля, че благодарение на всичко това успях да запазя здравия си разум, не изпаднах в паника, не залитнах нито в едната, нито в другата посока и се опитах да подходя балансирано, но не и некритично в решенията и действията си.

Много хора, в това число и немалко дентални професионалисти, се предадоха на паниката и тя започна да ги управ­лява. Какво бихте казали на тези хора?

Да, прави ми впечатление, че много хора загубиха здрава почва под краката си и изпаднаха в паника. Не съм психолог и не мога да си обясня защо, но ми се иска да сме по-устойчиви, по-сдържани, аналитични и приемащи. Убедена съм, че всяка криза ни дава шанс за нещо ново и за промяна. Трудностите и лишенията като цяло имат стимулиращ ефект и трябва да мис­лим позитивно за гслед това“, а човешката природа е така устроена, че лекото и безгрижно съществуване не ни подтиква към действие. Никога не съм живяла с усещането, че някой ни е длъжен за нещо или виновен за неуспехите и провалите.

Никой не знае колко дълго ще продължи тази криза. Независимо дали е краткотрайно, или продължително, смятате ли, че това ще промени денталния бизнес като цяло? И ако да, как?

Мисля, че кризата вече се отрази на денталния бизнес. За съжаление, това не е бранш, в който може да се минимализира контак­тът с хора, няма как да лекуваш пациентите си дистанционно. Смятам, че навлизането на дигиталните технологии ще се ускори, за да се съкрати лечебният процес и да се редуцират посещенията в кабинета. Но се опасявам, че хората ще занижат изискванията си към нивото на услугата и ще се ориентират към финансово по-изгодното лечение, а когато цената е ниска, това неминуемо води до намаляване на качеството. Денталната медицина е прекрасна професия, но изисква и постоянна квалификация и обучения, а в тези условия организацията им ще е по-трудна.

Смятате ли, че в условията на подобна криза би било подходящо да разсъждаваме и може би да променим начина, по който живеем живота си, към по-добро. Какви са промените, които бихте искали да видите?

Да, смятам, че е задължително да сменим гледната точка. Надявам се, след като мине пандемията, да виждам хора, които са ведри и вежливи, да се усмихват и да поздравяват, да се стремим към смислено общуване, да сме по-толерантни, а не така материални и суетни. Да се радваме и да оценяваме малките неща, защото те са в основата на усещането ни за щастие. Да спрем да клюкарстваме и да коментираме другите, да сме по-центрирани, честни и миролюбиви. Да си даваме сметка, че всяко наше решение има последствия и че те се отразяват и на хората около нас, и да сме още по-отговорни и мъдри. Тези обстоятелства са изпитание за нашия дух, човечност и вяра. Можем да преминем през всяка криза, без да изгубим себе си, но да сме наясно, че става въпрос за позитивен обмен на мисли и действия, както и да преосмислим дали сме в правилната посока.