Кризата показа, че съвременният човек гази във вода, но е жаден

Кризата показа, че съвременният човек гази във вода, но е жаден

Д-р Дора Кишкилова завършва гимназия с преподаване на чужди езици „Георги Кирков“, Пловдив, през 1989 г. Висшето си дентално образование получава през 1996 г. в Стоматологичния факултет към МУ– Пловдив. През 2018 г. получава образователна и научна степен „Доктор“. В периода 1996–1999 г. работи като стоматолог в общинска болница, гр. Раковски, а от 1999аг. до днес е асистент в Катедрата по образна диагностика на ФДМ, София. Съавтор е в две ръководства за практически упражнения по образна диагностика. Автор и съавтор е на 9 статии.

Д-р Кишкилова, практиката ви затворена ли е и откога?

Практиката ми е затворена от 13 март, деня, в който бе обявено извънредното положение.

Какъв е планът ви за справяне в тази ситуация? Как ще постъпите с хората от екипа си?

За мен е изключително важно как се чувстваекипът ми. Благодарна съм, че останаха с мен до обявяването на извънредното положение, но тогава усетих, че притесненията им от възникналата ситуация са по-големи от лоялността им към практиката. Прецених, че е неморално да ги карам да правят избор, и решихме да спрем плановия прием. Чакаме да се успокоят нещата и се връщаме. Да създадеш екип е много трудно. Губила съм хора, на които държа много, и се старая да не го допускам отново. Така че приемаме, че сме в принудителна ваканция, и се надявам да продължим в същия състав.

Сега, когато кабинетът ви е затворен за рутинно лечение, правите ли нещо по-различно, когато лекувате вашите (спешни) пациенти?

Професията ни е изключително рискова по принцип. Всеки е наясно, че за да се лекуват зъби, трябва да се спазват много стриктни протоколи, гарантиращи сигурност­та както на пациентите, така и на нас самите. Последния месец съм се срещнала с малко неотложни пациенти при засилени мерки. Внимателно чета от самото начало на кризата препоръките за ограничаване на рисковете и се съобразявам с тях. Живеейки в изолация, как използвате времето си?
Животът в изолация е самотен и странен. Рязкото лишаване от ежедневните ритуали, които имам, и от близките ми хора ме завари неподготвена първите дни. После малко по малко изградих нова система. Създадох си нов ритъм. И в момента мога да кажа, че времето не ми стига. Започнах да правя неща, които или съм избягвала преди, или не съм имала време за тях. Спортът в домашна среда е едно от тях. Промених начина си на хранене. Рисувам. Чета много и пиша. Ако има нещо хубаво в този живот на пауза, това е, че мога много време да общувам с приятелите си, макар и не на живо. В забързаното ежедневие, което имаме, това рядко ни се случва.

Кое е това, което ви дава сила и стабилност? Как съхранявате себе си и здравия си разум в тези мрачни времена?

Някъде бях чела, че за да имаме усещането за пълноценен ден, трябва да сме направили поне три неща всеки ден. Аз имам професия, която ми дава възможност в края на всеки ден да имам завършен микропроект или етап от по-голям проект. Работата ни е такава, че всяко наше действие дава резултат. Невъзможността да работя не ми се отразява добре, разбира се. Освен всички други неща, с които се опитвам да компенсирам тази липса, в момента съм поставена и пред едно голямо предизвикателство: подготвям се за дистанционно обучение на студентите си. Всеки ден правя нещо ново, ползвам технологии, които до този момент не съм употребявала. Липсва ми преподаването такова, каквото го харесвам – лице в лице, и предложих на студентите ми освен всички теоретични материали, които подготвяме с колегите, да имаме и видеочасове. С радост установих, че те го искат също, и то много. По отношение на здравия разум мога да кажа, че постепенно престанах да чета какво става в социалните мрежи. Умори ме нескончаемият поток от фалшиви новини, мнимото познание на хората и тяхната истеричност. Изведнъж разбрах, че около мен има поне петдесет вирусолози и над двеста икономисти. Но най-много ме ужаси потребността на част от познатите ми да се фокусират върху някоя конспиративна теория. Филтрирането на информация, както и контактите с определени хора ми помагат да съм по-спокойна. Знаете ли как карантинните мерки са се отразили на националния дентален пазар?
За съжаление, много тежко. Тази криза засегна всички: малките практики, големите клиники, зъботехническите и диагностичните лаборатории. Възхищавам се на колегите ми, които успяха да организират работата си и да продължат, макар и при много разреден график, съобразно мерките за дезинфекция. Никой не знае колко дълго ще продължи тази криза.

Независимо дали е краткотрайна, или продължителна, смятате ли, че това ще промени бизнеса ви и професията като цяло?

Нашият бизнес дълго ще се съвзема от създалoто се положение. Не съм песимист по природа, винаги намирам a silver lining, но колкото и да си повтаряме, че ние лекуваме хора и те винаги ще имат нужда от нас, страхът у пациентите ще ги задържи по-дълго далече от денталните практики. С радост установявам, че все повече колеги се връщат към работа, защото това малко по малко ще върне и нормалността. По отношение на съсловието съм малко притеснена от морала, но при мен това притеснение започна още миналата година около битката за правилата за добра практика на лекарите по дентална медицина. Ние имаме прекрасна професия, която е позиционирана добре в икономическия живот на страната ни. От една страна, вярвам, че няма зъболекар, който да не може да си позволи да живее скромно два месеца, а от друга – чета и виждам изключително грозни дискусии в социалните мрежи относно това какво и на кого дължи държавата. Държавата би ни помогнала, ако функционираше добре. Оглеждайки се, разбирам, че много хора ще бъдат засегнати от кризата, и то повече от нас, зъболекарите. Положителното явление (за мен) последния месец са многото безплатни уебинари на колеги. Имаше случаи, в които съм седяла с часове да ги слушам. Това за мен е позицията на щедрия и интелигентен човек, който в трудни времена споделя и дарява познание. Удоволствие е човек да чете коментарите и дискусиите, които пораждат тези срещи. Горда съм, че познавам толкова много смислени колеги. По отношение на моя бизнес определено мога да кажа, че в главата ми се избистриха планове и решения в каква посока да тръгна. Оценявам, че плавният ход на моя професионален път ме е направил прекалено спокойна и трябва да се променя и подготвя така, че да бъда по-устойчива на кризи. И когато тези мрачни времена приключат, искам да обиколя приятелите си от цялата страна и да ги снимам. Искам да снимам тихия свят на хората, които много харесвам. Хората, които лекуват. Звучи интересно.

Нашето издание би подкрепило с удоволствие тази ваша идея с популяризация… Смятате ли, че в условията на подобна криза би било подходящо да разсъждаваме и може би да променим начина, по който живеем живота си, към по-добро. Какви са промените, които искате да видите?

Драматичното в тази ситуация е, че светът се оказа неподготвен за нея (с малки изключения). Ние живеем във високотехнологично време. Караме мощни коли. Общуваме по толкова много начини. Имаме „умни“ домове. Пътуваме където пожелаем. Всичко около нас е дигитално, включително нашата професия. Всичко е на една ръка разстояние. Говорим за граждански права, за политическа коректност, за енергийни политики, за биоземеделие, за социални мерки, възмущаваме се от климатичните промени и всичко това правим с претенцията, че знаем всичко, а всъщност сме достигнали до нивото си на некомпетентност. И изведнъж се оказа, че съвременният човек гази във вода, но е жаден. В 2020 година политиците не само в България, а и в немалък брой държави показаха безотговорност, а здравните системи – неспособност да поемат голям удар. Светът се оказа едно недружелюбно място и никой самолетен билет няма да ни отведе към спасението. Страшно е, че в 2020 година не всеки може да получи здравна грижа, ако има нужда от нея. Скоро ми попадна една лекция на Бил Гейтс от 2015 г. за това кое ще ни унищожи. Не, няма да е ядрена война. Ако светът не се мобилизира не просто да развие медицината, а да изгради стройна система, която е винаги готова за криза от подобен характер, ние нямаме шансове. Пандемии е имало и винаги ще има. Надявам се тези, които управляват, да се замислят, че е минат рубиконът. Да осъзнаят, че не може да чакаме големи кризи, за да купуваме респиратори за интензивните отделения. Да не говорим, че с тази апаратура могат да работят подготвени специалисти, а те не са много. Надявам се политиците най-накрая да осъзнаят, че е нужен демографски анализ на професията лекар. Да се осъвременят механизмите за придобиване на специалност. Да се анализира нуждата от специалисти в различните райони на страната. Някой трябва да се сети, че трудът на хората, работещи в здравеопазването, трябва да бъде оценен подобаващо. Много често напоследък чувам да казват, че от тази криза ще излезем по-добри, нещо, в което не вярвам, защото, от една страна, човек или е добър, или не, а от друга, никога не знаем как обстоятелствата могат да ни превърнат в ангели или демони. Аз по-скоро мис­ля, че ще излезем по-смирени. И със сигурност – с пренаредени приоритети. Съвременният човек не живее лесно, но мащабът на нашите желания, освен да ни носи радост, ни носи страхове, а тези страхове ни правят дълбоко невротични. Съвременният човек е склонен да отговори на всичко с „те ще ми кажат“. Да смятаме, че сме по-добри от всички, е тежко арогантно и ни пречи да се вгледаме в себе си. Да се видим такива, каквито сме в действителност. Да приемем, че не всичко е даденост и никой не ни е длъжен. Да признаем, че в края на деня най-важното е да сме здрави, да обичаме и да ни обичат. И тогава ще можем да продължим по пътя си. И това ще стане. И това ще мине. Убедена съм.